Ой, красив си, Пирине
В стиха си недодялан, груб,
трудничко родил се днес,
твърде, твърде закъсняла
диря брод и браня чест.
Как се случи тъй, не зная,
на листа бял се доверих.
Той изслуша ме до края,
показа ми, къде сгреших.
Можах на него аз да кажа
защо, къде и как боли,
и задраскан, даже смачкан,
сълзите ми той пресуши.
Добре е лист бял да си имаш,
в студените вечери зимни.
Но чуй - сякаш звънна китара
и ето, някой запява.
В началото - плахо и тихо,
после - все по-красиво,
сякаш Пирин запял е
за своята хубост и сила.
Ой, красив си, Ирине-Пирине.
Дай ни, Пирине, от своята мощ,
дай ни, Пирине, от своите песни.
Ний ще дадем ти наште сърца.
© Николинка Русева All rights reserved.
