16 dic 2010, 15:04

Океан от пясъци 

  Poesía
684 0 6

От виковете ми едва ли

става музика -

разхвърлен и

накъсан вой пленен.

А ударите на сърцето ми

са плясъкът на стара рана,

все кръжаща в мен.

От болката - очите ми

са с блясък на счупено

шише в среднощен бой.

И аз вървя, вървя ли в пясъка

и той е плаващ... океан.

 

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??