16.12.2010 г., 15:04 ч.

Океан от пясъци 

  Поезия
731 0 6
От виковете ми едва ли
става музика -
разхвърлен и
накъсан вой пленен.
А ударите на сърцето ми
са плясъкът на стара рана,
все кръжаща в мен.
От болката - очите ми
са с блясък на счупено
шише в среднощен бой.
И аз вървя, вървя ли в пясъка
и той е плаващ... океан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??