От виковете ми едва ли
става музика -
разхвърлен и
накъсан вой пленен.
А ударите на сърцето ми
са плясъкът на стара рана,
все кръжаща в мен.
От болката - очите ми
са с блясък на счупено
шише в среднощен бой.
И аз вървя, вървя ли в пясъка
и той е плаващ... океан.
© Искра Радева Николова Всички права запазени