16.12.2010 г., 15:04 ч.

Океан от пясъци 

  Поезия
687 0 6

От виковете ми едва ли

става музика -

разхвърлен и

накъсан вой пленен.

А ударите на сърцето ми

са плясъкът на стара рана,

все кръжаща в мен.

От болката - очите ми

са с блясък на счупено

шише в среднощен бой.

И аз вървя, вървя ли в пясъка

и той е плаващ... океан.

 

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??