18 dic 2006, 23:47

Океани

  Poesía
1.1K 0 1
  Океани


Океани делят се пред очите,
облаци рисуват два студени силуета,
целувките преди били звездите,
сега от любовта остана една разплакана комета.
Капка от роса по лицето се затича,
мъгла се и в твоя поглед загнезди,
но тази вечер звездите ще отрича,
сърцето твое
                   и моето ще заслепи.
Океани се делят със думи,
ден след ден в лудост обгръщат ме вълните,
спомням си гласът, обвит във бели шуми,
чувам те по телефона,
но това не спира болката в гърдите.
Взех като подарък всяко чувство,
всеки лист хартия с подчерка ти,
всеки миг,
              който мислех някак,
                                   че ще продължи.
Чувах смеха ти,
усетих гнева ти,
гонех сълзите,
вкусът на скалите,
 но сърцето ми сега не може да те доближи.
Океани се делят в очите,
   облаци рисуват бреговете,
       море пресъхва в пясък от звездите,
 в есенния листопад,
в спомен за една любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...