18.12.2006 г., 23:47

Океани

1.1K 0 1
  Океани


Океани делят се пред очите,
облаци рисуват два студени силуета,
целувките преди били звездите,
сега от любовта остана една разплакана комета.
Капка от роса по лицето се затича,
мъгла се и в твоя поглед загнезди,
но тази вечер звездите ще отрича,
сърцето твое
                   и моето ще заслепи.
Океани се делят със думи,
ден след ден в лудост обгръщат ме вълните,
спомням си гласът, обвит във бели шуми,
чувам те по телефона,
но това не спира болката в гърдите.
Взех като подарък всяко чувство,
всеки лист хартия с подчерка ти,
всеки миг,
              който мислех някак,
                                   че ще продължи.
Чувах смеха ти,
усетих гнева ти,
гонех сълзите,
вкусът на скалите,
 но сърцето ми сега не може да те доближи.
Океани се делят в очите,
   облаци рисуват бреговете,
       море пресъхва в пясък от звездите,
 в есенния листопад,
в спомен за една любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...