Dec 18, 2006, 11:47 PM

Океани

  Poetry
1.1K 0 1
  Океани


Океани делят се пред очите,
облаци рисуват два студени силуета,
целувките преди били звездите,
сега от любовта остана една разплакана комета.
Капка от роса по лицето се затича,
мъгла се и в твоя поглед загнезди,
но тази вечер звездите ще отрича,
сърцето твое
                   и моето ще заслепи.
Океани се делят със думи,
ден след ден в лудост обгръщат ме вълните,
спомням си гласът, обвит във бели шуми,
чувам те по телефона,
но това не спира болката в гърдите.
Взех като подарък всяко чувство,
всеки лист хартия с подчерка ти,
всеки миг,
              който мислех някак,
                                   че ще продължи.
Чувах смеха ти,
усетих гнева ти,
гонех сълзите,
вкусът на скалите,
 но сърцето ми сега не може да те доближи.
Океани се делят в очите,
   облаци рисуват бреговете,
       море пресъхва в пясък от звездите,
 в есенния листопад,
в спомен за една любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...