Океанът

Заплаках за теб.

Чакаща те, бавно крачеща по тротоара,

събирах разхвърлqните камъни на съдбата.

И с мислите си неусетно скочих в теб,

и вече не можах да стана.

А някъде там, зад океана,

присмиваше се ти на моите бури,

очаквайки от мен да ти подам ръка,

но не за да ме спасиш,

а отново в океана да ме захвърлиш.

                                                                   Елена Панталеева Бартенева/Йовевска

                                                                   гр. Ловеч