Dec 26, 2009, 11:15 PM

Океанът 

  Poetry » White poetry
709 0 1

                           Океанът

 

Заплаках за теб.

Чакаща те, бавно крачеща по тротоара,

събирах разхвърлqните камъни на съдбата.

И с мислите си неусетно скочих в теб,

и вече не можах да стана.

А някъде там, зад океана,

присмиваше се ти на моите бури,

очаквайки от мен да ти подам ръка,

но не за да ме спасиш,

а отново в океана да ме захвърлиш.

 

                                                                   Елена Панталеева Бартенева/Йовевска

                                                                   гр. Ловеч

© Елена Йовевска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??