Океанът
Океанът
Заплаках за теб.
Чакаща те, бавно крачеща по тротоара,
събирах разхвърлqните камъни на съдбата.
И с мислите си неусетно скочих в теб,
и вече не можах да стана.
А някъде там, зад океана,
присмиваше се ти на моите бури,
очаквайки от мен да ти подам ръка,
но не за да ме спасиш,
а отново в океана да ме захвърлиш.
Елена Панталеева Бартенева/Йовевска
гр. Ловеч
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Йовевска Всички права запазени
