/авангардно стихотворение/
не знам кой ден е днес
и всъщност не ми пука
защореният лес
празнува златна скука
и стихове реди
листа меланхолични
различни от преди
и толкова привични
бял гълъб на петна
природа и прищявка
на нечий гений – на!
на нечий ген луна
за вълците гощавка
сърцето пита с мед
а думите отровни
и лее град проклет
куршуми лед оловни
ще станат ли сребро
че урока ме хвана
за устрела с добро ребро
от плешка коша на адама
кой кош бе тарикат
ей оня гръд наточил
възкръсващ абокат
беззвездна кръв залочил
поникват му пера
оскубан ангел рече
амон амвон пра ра
аман от теб пелтече
броилка си ми ти
а смисъл не остана
и дъжд стопен плющи
гърба на луда яна
извадила късмет
продала всички сливи
за кошчета за смет
очите са ù криви
очите ми красиви
душата еднорог
подаграта я мъчи
със зар играе с бог
и хвърля все калъчи
в ръцете ù блести
ту сърп ту тежка брадва
лесът от смях звънти
празнува златна сватба
усеща ли дъха
на идващата есен
на лятото в мъха
зелен бодлив спи кестен
9.08.2023
https://www.youtube.com/watch?v=9-0LOgNwAw8
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados