Око за кестен от зъб за дъб
/авангардно стихотворение/
не знам кой ден е днес
и всъщност не ми пука
защореният лес
празнува златна скука
и стихове реди
листа меланхолични
различни от преди
и толкова привични
бял гълъб на петна
природа и прищявка
на нечий гений – на!
на нечий ген луна
за вълците гощавка
сърцето пита с мед
а думите отровни
и лее град проклет
куршуми лед оловни
ще станат ли сребро
че урока ме хвана
за устрела с добро ребро
от плешка коша на адама
кой кош бе тарикат
ей оня гръд наточил
възкръсващ абокат
беззвездна кръв залочил
поникват му пера
оскубан ангел рече
амон амвон пра ра
аман от теб пелтече
броилка си ми ти
а смисъл не остана
и дъжд стопен плющи
гърба на луда яна
извадила късмет
продала всички сливи
за кошчета за смет
очите са ù криви
очите ми красиви
душата еднорог
подаграта я мъчи
със зар играе с бог
и хвърля все калъчи
в ръцете ù блести
ту сърп ту тежка брадва
лесът от смях звънти
празнува златна сватба
усеща ли дъха
на идващата есен
на лятото в мъха
зелен бодлив спи кестен
9.08.2023
https://www.youtube.com/watch?v=9-0LOgNwAw8
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красимира, цял месец дебна белия гълъб на петна в парка, който съм описала в стихотворението. Днес най-после успях да го щракна – разходи се пред мен като на ревю, дори поспря, за да мога да го снимам. Можеш да го видиш на профилната ми снимка. За съжаление качеството на телефона ми е под всякаква критика, а аз нищо не разбирам от фотография, но предполагам, че става ясно, че гълъбът е бял, въпреки петната и опашката. Петната на един бял гълъб няма какви други да са, освен сиви или черни, затова не е нужно да се уточнява цветът. Уф, добро гълъбче, трябва да го черпя трошички следващия път 😃
-
Петната не са много, основният цвят е бял, тя и Луната е на петна, ама само пембяна не я изкараха 😃 Очите на лудата яна са криви, сигурно, защото реката има завои и всъщност е змия – кривогледа, а очите на лирическата са й криви, защото са красиви 😃 /че как иначе!/. Зачеркнатите места са варианти от черновата, обаче са и част от стихотворението. Многосмислиците ме забавляват, чувствам се като жонгльор. Може и сурреалистика да се нарече, едно време имаше соцреализъм, който беше истинската скука. Погрижила съм се и за екологията с тия кошчета за смет 😃 😃 😃 Благодаря.
-
Много ми допадна тази идея със зачертаването: хем читателят да не се обърка, хем лъха на автентичност и става ясно, че Пикасо още не е решил дали очите са криви или са просто петна избягали от гълъба, та затова той е бял.. изобщо суререалистично (от сурова реалистика идва, не е от другото). Образ
-
-
😃 Благодаря ви.
-
Добро е.
-
Авангардно за авангарда на авангардните!
-
Ами имам там един амон ра, дето пере от амвона и една душа еднорог с ръце, вместо с копита, а заглавието си е направо шедьовър на безсмислието 😃 Та рекох и аз да се наредя сред авангардистите. Обаче и след като махнах цялата пунктуация, пак се получиха някои смислени изречения, трябва да се постарая повече. Малко ми беше трудно да определя към кой тип авангардизъм се причислява това произведение, доста се чудих дали да не му турна някой куб, за да е кубистично, ама не му намерих място 😃 Най си харесвам обаче уроката, дето ме е хванала за устрела 😃 😃 😃 Мерси, Наде!
-
Хич даже не е авангардно, Миме (аз тях не ги разбирам). Ни смисъл, ни пунктуация (чуй кой говори! ). Много е хубаво! Много!
-
Благодаря. Написах го преди повече от седмица и все се чудех дали да го кача. Е, начудих се 😃
-
Еха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
