Оковани крила

Poesía

699 1 1

Ех как ми омръзна... да говоря на хаус.

И все да потъва в манна небесна.

Лъжата пипалата протяга и въжето

гърлото стяга. Защо бе, Народе.

Сълзи давят душата...

Неверници доброто продават.

Излишъци няма, глад...

Но богатството"Дилиман няма"

Тишина, след буря дърветата стенат.

Чуваш ли вятърът в стон е обвит.

Гълъби, пратеници на Бога...

не летят с оковани крила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Благодаря,Вики за подкрепата и разбирането към моето скромно писане и за любими!Радвам се че някой са ме посетили само за да прочетът написаното от мен без да очакват да им се върне ,посещение или коментар!Не задължават ,коментирах,коментирай!Благодаря ви ,Найстина!За мен е важен ПРОЧЕТА"!Хубава вечер!

2024-04-10T21:29:37+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0