10 abr 2024, 9:14

Оковани крила 

  Poesía
393 1 1

Ех как ми омръзна... да говоря на хаус.

И все да потъва в манна небесна.

Лъжата пипалата протяга и въжето

гърлото стяга. Защо бе, Народе.

 

Сълзи давят душата...

Неверници доброто продават.

Излишъци няма, глад...

Но богатството"Дилиман няма"

 

Тишина, след буря дърветата стенат.

Чуваш ли вятърът в стон е обвит.

Гълъби, пратеници на Бога...

не летят с оковани крила.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Вики за подкрепата и разбирането към моето скромно писане и за любими!Радвам се че някой са ме посетили само за да прочетът написаното от мен без да очакват да им се върне ,посещение или коментар!Не задължават ,коментирах,коментирай!Благодаря ви ,Найстина!За мен е важен ПРОЧЕТА"!Хубава вечер!
Propuestas
: ??:??