Apr 10, 2024, 9:14 AM

Оковани крила

  Poetry
704 1 1

Ех как ми омръзна... да говоря на хаус.

И все да потъва в манна небесна.

Лъжата пипалата протяга и въжето

гърлото стяга. Защо бе, Народе.

 

Сълзи давят душата...

Неверници доброто продават.

Излишъци няма, глад...

Но богатството"Дилиман няма"

 

Тишина, след буря дърветата стенат.

Чуваш ли вятърът в стон е обвит.

Гълъби, пратеници на Бога...

не летят с оковани крила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Вики за подкрепата и разбирането към моето скромно писане и за любими!Радвам се че някой са ме посетили само за да прочетът написаното от мен без да очакват да им се върне ,посещение или коментар!Не задължават ,коментирах,коментирай!Благодаря ви ,Найстина!За мен е важен ПРОЧЕТА"!Хубава вечер!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...