Apr 10, 2024, 9:14 AM

Оковани крила

  Poetry
697 1 1

Ех как ми омръзна... да говоря на хаус.

И все да потъва в манна небесна.

Лъжата пипалата протяга и въжето

гърлото стяга. Защо бе, Народе.

 

Сълзи давят душата...

Неверници доброто продават.

Излишъци няма, глад...

Но богатството"Дилиман няма"

 

Тишина, след буря дърветата стенат.

Чуваш ли вятърът в стон е обвит.

Гълъби, пратеници на Бога...

не летят с оковани крила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Вики за подкрепата и разбирането към моето скромно писане и за любими!Радвам се че някой са ме посетили само за да прочетът написаното от мен без да очакват да им се върне ,посещение или коментар!Не задължават ,коментирах,коментирай!Благодаря ви ,Найстина!За мен е важен ПРОЧЕТА"!Хубава вечер!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...