8 nov 2015, 20:16

Окови

  Poesía » Otra
637 0 0

Окови. Кажи ми? Там ли са?
Виждаш ли, че съм в плен?
Усещаш ли как силно ме стягат?
Боли ме, кърви сърцето ми,
искам да се измъкна, ала Дяволът ме дърпа.
Робиня съм на малкия живот в мишата си душа,
кукла на конци, актриса в трагичен филм.
А кукловодът е сляп, и сценаристът без дар.
Оковите, оковите, махни ги, моля те. Не виждаш ли...
мъртва съм, умирам, скована от собствената си тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...