Окови. Кажи ми? Там ли са?
Виждаш ли, че съм в плен?
Усещаш ли как силно ме стягат?
Боли ме, кърви сърцето ми,
искам да се измъкна, ала Дяволът ме дърпа.
Робиня съм на малкия живот в мишата си душа,
кукла на конци, актриса в трагичен филм.
А кукловодът е сляп, и сценаристът без дар.
Оковите, оковите, махни ги, моля те. Не виждаш ли...
мъртва съм, умирам, скована от собствената си тъга.