8.11.2015 г., 20:16

Окови

627 0 0

Окови. Кажи ми? Там ли са?
Виждаш ли, че съм в плен?
Усещаш ли как силно ме стягат?
Боли ме, кърви сърцето ми,
искам да се измъкна, ала Дяволът ме дърпа.
Робиня съм на малкия живот в мишата си душа,
кукла на конци, актриса в трагичен филм.
А кукловодът е сляп, и сценаристът без дар.
Оковите, оковите, махни ги, моля те. Не виждаш ли...
мъртва съм, умирам, скована от собствената си тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...