KRONOS.1 (Калоян Тодоров) KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
7 118
9 abr 2017, 0:27

Окови

976 1 9

Оковите на любовта ми ще ги счупя

не мога да я моля за взаимност,

защото чувствата извират от сърцето,

а не като реципрочна благодарност и повинност.

 

Оковите на любовта ще счупя,

но моето сърце ще бъде вечно оковано

обичащо до болка то препуска

във чувствата си все за тебе мисля.

 

Оковите на всяко робство мога да разбия

но не и на душата и сърцето

отдал съм се на твоята магия,

не искам и не мога аз това да крия.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Тодоров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
    KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
    Всяка любов, която не се полива.....Умира Еси, но държа докрай да изразя това, което изпитвам и ще го правя дотогава , докато не успея с един стих да кажа всичко.
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Не можем да изпросим любов, не можем да си я купим и не можем да накараме някой да ни обича насила. Жалко е, когато се раминем с нашия човек, когато той не откликва и не споделя чувствата ни, но и това го има в живота. Знам, че е много, много трудно, но е време да се опиташ да го преодолееш. Поздравявам те за стиха ти, Кронос! Както обикновено отново ме докосна. Поздрави!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Няма смисъл щом до там си я докарал.Да ги показваш на тези които сами не са се оковали.
  • KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
    KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
    Благодаря ти Хари
  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Хареса ми!Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0