KRONOS.1 (Калоян Тодоров) KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
7 118
9.04.2017 г., 0:27

Окови

973 1 9

Оковите на любовта ми ще ги счупя

не мога да я моля за взаимност,

защото чувствата извират от сърцето,

а не като реципрочна благодарност и повинност.

 

Оковите на любовта ще счупя,

но моето сърце ще бъде вечно оковано

обичащо до болка то препуска

във чувствата си все за тебе мисля.

 

Оковите на всяко робство мога да разбия

но не и на душата и сърцето

отдал съм се на твоята магия,

не искам и не мога аз това да крия.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Тодоров Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
    KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
    Всяка любов, която не се полива.....Умира Еси, но държа докрай да изразя това, което изпитвам и ще го правя дотогава , докато не успея с един стих да кажа всичко.
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Не можем да изпросим любов, не можем да си я купим и не можем да накараме някой да ни обича насила. Жалко е, когато се раминем с нашия човек, когато той не откликва и не споделя чувствата ни, но и това го има в живота. Знам, че е много, много трудно, но е време да се опиташ да го преодолееш. Поздравявам те за стиха ти, Кронос! Както обикновено отново ме докосна. Поздрави!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Няма смисъл щом до там си я докарал.Да ги показваш на тези които сами не са се оковали.
  • KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
    KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
    Благодаря ти Хари
  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Хареса ми!Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0