Apr 9, 2017, 12:27 AM

Окови

  Poetry » Love
978 1 9

Оковите на любовта ми ще ги счупя

не мога да я моля за взаимност,

защото чувствата извират от сърцето,

а не като реципрочна благодарност и повинност.

 

Оковите на любовта ще счупя,

но моето сърце ще бъде вечно оковано

обичащо до болка то препуска

във чувствата си все за тебе мисля.

 

Оковите на всяко робство мога да разбия

но не и на душата и сърцето

отдал съм се на твоята магия,

не искам и не мога аз това да крия.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всяка любов, която не се полива.....Умира Еси, но държа докрай да изразя това, което изпитвам и ще го правя дотогава , докато не успея с един стих да кажа всичко.
  • Не можем да изпросим любов, не можем да си я купим и не можем да накараме някой да ни обича насила. Жалко е, когато се раминем с нашия човек, когато той не откликва и не споделя чувствата ни, но и това го има в живота. Знам, че е много, много трудно, но е време да се опиташ да го преодолееш. Поздравявам те за стиха ти, Кронос! Както обикновено отново ме докосна. Поздрави!
  • Няма смисъл щом до там си я докарал.Да ги показваш на тези които сами не са се оковали.
  • Благодаря ти Хари
  • Хареса ми!Поздрави!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...