Apr 9, 2017, 12:27 AM

Окови

  Poetry » Love
979 1 9

Оковите на любовта ми ще ги счупя

не мога да я моля за взаимност,

защото чувствата извират от сърцето,

а не като реципрочна благодарност и повинност.

 

Оковите на любовта ще счупя,

но моето сърце ще бъде вечно оковано

обичащо до болка то препуска

във чувствата си все за тебе мисля.

 

Оковите на всяко робство мога да разбия

но не и на душата и сърцето

отдал съм се на твоята магия,

не искам и не мога аз това да крия.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всяка любов, която не се полива.....Умира Еси, но държа докрай да изразя това, което изпитвам и ще го правя дотогава , докато не успея с един стих да кажа всичко.
  • Не можем да изпросим любов, не можем да си я купим и не можем да накараме някой да ни обича насила. Жалко е, когато се раминем с нашия човек, когато той не откликва и не споделя чувствата ни, но и това го има в живота. Знам, че е много, много трудно, но е време да се опиташ да го преодолееш. Поздравявам те за стиха ти, Кронос! Както обикновено отново ме докосна. Поздрави!
  • Няма смисъл щом до там си я докарал.Да ги показваш на тези които сами не са се оковали.
  • Благодаря ти Хари
  • Хареса ми!Поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...