15 oct 2008, 10:29

Окръжност 

  Poesía » Otra
1825 0 29
Изплъзна им се слънцето. Търкулна
окръглена снага отвъд чардака.
Загаснала софра се стъква трудно.
Постилаш топлина. Раздигаш вятър...

Изтупана е хлебната й кожа.
Студени са трохите, скрити в скута.
Стърчи над тъмнината, като стожер,
пияно от препълване бърдуче.

Самотни са стопаните. Не чуват.
Очите им са празни до бездънно.
Не помнят гласове. И не тъгуват.
Те чакат Светлината да се върне.

Забравиха стопаните, че пътят
понякога прилича на окръжност.
Гасената софра се стъква... вътре.
Там лумва обичта. И там се връща.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??