Oct 15, 2008, 10:29 AM

Окръжност

  Poetry » Other
2.1K 0 29
Изплъзна им се слънцето. Търкулна
окръглена снага отвъд чардака.
Загаснала софра се стъква трудно.
Постилаш топлина. Раздигаш вятър...

Изтупана е хлебната й кожа.
Студени са трохите, скрити в скута.
Стърчи над тъмнината, като стожер,
пияно от препълване бърдуче.

Самотни са стопаните. Не чуват.
Очите им са празни до бездънно.
Не помнят гласове. И не тъгуват.
Те чакат Светлината да се върне.

Забравиха стопаните, че пътят
понякога прилича на окръжност.
Гасената софра се стъква... вътре.
Там лумва обичта. И там се връща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружа Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...