Окръжност
Изплъзна им се слънцето. Търкулна
окръглена снага отвъд чардака.
Загаснала софра се стъква трудно.
Постилаш топлина. Раздигаш вятър...
Изтупана е хлебната й кожа.
Студени са трохите, скрити в скута.
Стърчи над тъмнината, като стожер,
пияно от препълване бърдуче.
Самотни са стопаните. Не чуват.
Очите им са празни до бездънно.
Не помнят гласове. И не тъгуват.
Те чакат Светлината да се върне.
Забравиха стопаните, че пътят
понякога прилича на окръжност.
Гасената софра се стъква... вътре.
Там лумва обичта. И там се връща.
окръглена снага отвъд чардака.
Загаснала софра се стъква трудно.
Постилаш топлина. Раздигаш вятър...
Изтупана е хлебната й кожа.
Студени са трохите, скрити в скута.
Стърчи над тъмнината, като стожер,
пияно от препълване бърдуче.
Самотни са стопаните. Не чуват.
Очите им са празни до бездънно.
Не помнят гласове. И не тъгуват.
Те чакат Светлината да се върне.
Забравиха стопаните, че пътят
понякога прилича на окръжност.
Гасената софра се стъква... вътре.
Там лумва обичта. И там се връща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ружа Матеева Все права защищены
