30 oct 2025, 13:21

Октомври отмина

451 3 9

Октомври задъхан почти се изниза,

усмихнат от слънце и бял от слана.

Дърветата свалят най-пъстрата риза

и бавно измръзват от студ без листа.

С носталгия тиха и с властваща сила

сплита в косите ми вятър с мъгли,

а там, под асмите, главица склонила,

една хризантема отваря очи.

С усмивка посреща студеното утро,

от слънцето иска да изтупа прахта.

Есента е красива, а в тази минутка

октомври отмина вървящ по ръба…

 

28.10.2025

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Марко! Радвам се, че винаги се спираш при моите стихчета!
  • Красота !
  • При това, много бързо се изниза
  • Георги, Марги, благодаря ви!
    Да, вървим към Коледа, а когато се обърнем, тя - годината се изниза.......
  • Довиждане Октомври! Добре дошъл Ноември! Поздрав, за хубавия стих. Вървим! Вървим към Коледа!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...