Октомври отмина
Октомври задъхан почти се изниза,
усмихнат от слънце и бял от слана.
Дърветата свалят най-пъстрата риза
и бавно измръзват от студ без листа.
С носталгия тиха и с властваща сила
сплита в косите ми вятър с мъгли,
а там, под асмите, главица склонила,
една хризантема отваря очи.
С усмивка посреща студеното утро,
от слънцето иска да изтупа прахта.
Есента е красива, а в тази минутка
октомври отмина вървящ по ръба…
28.10.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
