Слънцето изчезва далеч зад хоризонта,

над вече заспалия град спуска се мрака,

тъжното сърце в тишината на нощта

продължава да плаче и все още да чака.

Студеният нощен въздух трепери,

сълзите замръзват по тъжното лице,

болка и самота в нощта на октомври

пробват да стоплят едно разбито сърце.

Стои самотно в тишината на октомври,

поглежда към небето със звезди безброй,

сърцето вика в глухата нощ без глас –

да го чуе това сърце има ли кой?