Октомврийско сърце
Слънцето изчезва далеч зад хоризонта,
над вече заспалия град спуска се мрака,
тъжното сърце в тишината на нощта
продължава да плаче и все още да чака.
Студеният нощен въздух трепери,
сълзите замръзват по тъжното лице,
болка и самота в нощта на октомври
пробват да стоплят едно разбито сърце.
Стои самотно в тишината на октомври,
поглежда към небето със звезди безброй,
сърцето вика в глухата нощ без глас –
да го чуе това сърце има ли кой?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
