Октомврийско сърце
Слънцето изчезва далеч зад хоризонта,
над вече заспалия град спуска се мрака,
тъжното сърце в тишината на нощта
продължава да плаче и все още да чака.
Студеният нощен въздух трепери,
сълзите замръзват по тъжното лице,
болка и самота в нощта на октомври
пробват да стоплят едно разбито сърце.
Стои самотно в тишината на октомври,
поглежда към небето със звезди безброй,
сърцето вика в глухата нощ без глас –
да го чуе това сърце има ли кой?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никица Христов Все права защищены
