Слънцето изчезва далеч зад хоризонта,
над вече заспалия град спуска се мрака,
тъжното сърце в тишината на нощта
продължава да плаче и все още да чака.
Студеният нощен въздух трепери,
сълзите замръзват по тъжното лице,
болка и самота в нощта на октомври
пробват да стоплят едно разбито сърце.
Стои самотно в тишината на октомври,
поглежда към небето със звезди безброй,
сърцето вика в глухата нощ без глас –
да го чуе това сърце има ли кой?
© Никица Христов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
