Политна лист хартия бял
от дневника на моя ум.
За миг го впих в кръвта си цял.
Във вените горял
е с бурен шум.
От кръв прелял
пейзаж е той
и в сиви сенки и нюанси
от женски фигури – порой
в безцветен слой.
Сред тях, ти там си.
Единствена си ти
различна в таз‘ картина!
Ти си цветна фойерверка.
Меден плод си от малина.
Пъстра риба с от платина
перка!
Очите ти са сърп от звездни диаманти –
във тях аз виждам цялата вселена!
Косите ти са сноп светлинни кванти.
Брилянти –
устните ти кадифени.
Единствено аз теб желая да докосвам,
с език да галя топлата ти кожа,
в ухото ти да шепна, да те омагьосвам,
сърцето си в дланта ти да си сложа!
Да усещаш как във тебе се разтапям,
изгорял
като пушека в горещото ти тяло,
да си никотина във сърцето мое затуптяло,
да ме драскаш, да ме хапеш
побесняло.
На моите ръце по твойта кожа
отпечатъците си да сложа!
А с ножа
на раздора
порежат ли в съня
душата ти, ще бдя
над нея нощем без да спя,
от чудовищата под леглото ще те пазя,
собствената си душа ще ти даря.
Кола кристална щом лети с крила във мрака
и времето тиктака,
ще му кажа да почака,
в ръце ще те притисна и, минавайки през мен,
колата ще разбия на хиляда мака.
На бойното поле атака -
дъжд куршуми,
от олово ли или от думи,
всеки атом в мен ще трансмутирам
в щит титанов - огъня от теб ще абсорбирам!
А онзи лист от дневника на моя ум,
попаднал във любовната хипноза,
обагрих го с кръвта си цял,
и го превърнах в роза!