12 мар. 2015 г., 14:25

Окървавеният лист

829 0 1
Политна лист хартия бял от дневника на моя ум. За миг го впих в кръвта си цял. Във вените горял  е с бурен шум. От кръв прелял  пейзаж е той и в сиви сенки и нюанси от женски фигури – порой в безцветен слой.  Сред тях, ти там си. Единствена си ти  различна в таз‘ картина! Ти си цветна фойерверка. Меден плод си от малина. Пъстра риба с от платина  перка! Очите ти са сърп от звездни диаманти – във тях аз виждам цялата вселена! Косите ти са сноп светлинни кванти. Брилянти –  устните ти кадифени. Единствено аз теб желая да докосвам, с език да галя топлата ти кожа, в ухото ти да шепна, да те омагьосвам, сърцето си в дланта ти да си сложа! Да усещаш как във тебе се разтапям,  изгорял като пушека в горещото ти тяло, да си никотина във сърцето мое затуптяло,  да ме драскаш, да ме хапеш побесняло. На моите ръце по твойта кожа отпечатъците си да сложа! А с ножа  на раздора  порежат ли в съня душата ти, ще бдя  над нея нощем без да спя, от чудовищата под леглото ще те пазя, собствената си душа ще ти даря. Кола кристална щом лети с крила във мрака и времето тиктака,  ще му кажа да почака, в ръце ще те притисна и, минавайки през мен, колата ще разбия на хиляда мака. На бойното поле атака - дъжд куршуми, от олово ли или от думи, всеки атом в мен ще трансмутирам в щит титанов - огъня от теб ще абсорбирам! А онзи лист от дневника на моя ум, попаднал във любовната хипноза, обагрих го с кръвта си цял, и го превърнах в роза!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоан Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...