12.03.2015 г., 14:25

Окървавеният лист

817 0 1
Политна лист хартия бял от дневника на моя ум. За миг го впих в кръвта си цял. Във вените горял  е с бурен шум. От кръв прелял  пейзаж е той и в сиви сенки и нюанси от женски фигури – порой в безцветен слой.  Сред тях, ти там си. Единствена си ти  различна в таз‘ картина! Ти си цветна фойерверка. Меден плод си от малина. Пъстра риба с от платина  перка! Очите ти са сърп от звездни диаманти – във тях аз виждам цялата вселена! Косите ти са сноп светлинни кванти. Брилянти –  устните ти кадифени. Единствено аз теб желая да докосвам, с език да галя топлата ти кожа, в ухото ти да шепна, да те омагьосвам, сърцето си в дланта ти да си сложа! Да усещаш как във тебе се разтапям,  изгорял като пушека в горещото ти тяло, да си никотина във сърцето мое затуптяло,  да ме драскаш, да ме хапеш побесняло. На моите ръце по твойта кожа отпечатъците си да сложа! А с ножа  на раздора  порежат ли в съня душата ти, ще бдя  над нея нощем без да спя, от чудовищата под леглото ще те пазя, собствената си душа ще ти даря. Кола кристална щом лети с крила във мрака и времето тиктака,  ще му кажа да почака, в ръце ще те притисна и, минавайки през мен, колата ще разбия на хиляда мака. На бойното поле атака - дъжд куршуми, от олово ли или от думи, всеки атом в мен ще трансмутирам в щит титанов - огъня от теб ще абсорбирам! А онзи лист от дневника на моя ум, попаднал във любовната хипноза, обагрих го с кръвта си цял, и го превърнах в роза!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоан Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...