Valens (Валентина Лозова)
127 568
28 sept 2011, 18:26

Оловна самота 

  Poesía » De amor
570 0 3

Ужасно ми тежи оловото във мене

от минали лъжи, от дните пропилени.

 

Белег си ми днес, вчерашна вечеря,

а гледам те в унес, защо ли аз треперя.

 

И тук сме, и не сме, сънувана реалност,

луната ни плете, отново пак прощално.

 

Оловна самота, куршумена целувка,

затваря се света във мидена черупка.

 

Оловна сивота, спокойствие измамно,

огромна празнота, илюзия банална.

 

Открехната врата, танцуващи огньове,

стопени във нощта капчици олово.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса,въпреки отчаянието,което тежи като олово ...
  • Благодаря, Кети! Слънчев ден!
  • Брилянтен стих! Самотата, отчаянието, оловната тежест на безнадеждното се усещат силно... браво, стискам ти ръката!
Propuestas
: ??:??