Valens (Валентина Лозова)
127 568
Sep 28, 2011, 6:26 PM

Оловна самота 

  Poetry » Love
574 0 3

Ужасно ми тежи оловото във мене

от минали лъжи, от дните пропилени.

 

Белег си ми днес, вчерашна вечеря,

а гледам те в унес, защо ли аз треперя.

 

И тук сме, и не сме, сънувана реалност,

луната ни плете, отново пак прощално.

 

Оловна самота, куршумена целувка,

затваря се света във мидена черупка.

 

Оловна сивота, спокойствие измамно,

огромна празнота, илюзия банална.

 

Открехната врата, танцуващи огньове,

стопени във нощта капчици олово.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса,въпреки отчаянието,което тежи като олово ...
  • Благодаря, Кети! Слънчев ден!
  • Брилянтен стих! Самотата, отчаянието, оловната тежест на безнадеждното се усещат силно... браво, стискам ти ръката!
Random works
: ??:??