Ужасно ми тежи оловото във мене
от минали лъжи, от дните пропилени.
Белег си ми днес, вчерашна вечеря,
а гледам те в унес, защо ли аз треперя.
И тук сме, и не сме, сънувана реалност,
луната ни плете, отново пак прощално.
Оловна самота, куршумена целувка,
затваря се света във мидена черупка.
Оловна сивота, спокойствие измамно,
огромна празнота, илюзия банална.
Открехната врата, танцуващи огньове,
стопени във нощта капчици олово.
© Валентина Лозова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
