Оловна самота
Ужасно ми тежи оловото във мене
от минали лъжи, от дните пропилени.
Белег си ми днес, вчерашна вечеря,
а гледам те в унес, защо ли аз треперя.
И тук сме, и не сме, сънувана реалност,
луната ни плете, отново пак прощално.
Оловна самота, куршумена целувка,
затваря се света във мидена черупка.
Оловна сивота, спокойствие измамно,
огромна празнота, илюзия банална.
Открехната врата, танцуващи огньове,
стопени във нощта капчици олово.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
