Оловна самота
Ужасно ми тежи оловото във мене
от минали лъжи, от дните пропилени.
Белег си ми днес, вчерашна вечеря,
а гледам те в унес, защо ли аз треперя.
И тук сме, и не сме, сънувана реалност,
луната ни плете, отново пак прощално.
Оловна самота, куршумена целувка,
затваря се света във мидена черупка.
Оловна сивота, спокойствие измамно,
огромна празнота, илюзия банална.
Открехната врата, танцуващи огньове,
стопени във нощта капчици олово.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Лозова Все права защищены
