5 abr 2008, 23:22

*Олтар* 

  Poesía » De amor
877 0 7
 

Пронизва ме от разстояние

желанието ти да ме целуваш,

не ми е нужно твоето признание,

и моето ти сам умееш да тълкуваш.

В постелята и само двама -

ще я превърнем в светъл храм,

във който любовта ни цяла

ще свие мъничък олтар.

Вкопчени в обятията силно,

от сладката умора прелъстени,

един със друг любвеобилно

от щастие ще сме примрели.

И нека вън да има сняг,

и порои нека да се леят!

Сърцата ни в едно ще спят.

Да ни разделят, не ще посмеят.

 

28.01.2005

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??