*Олтар*
Пронизва ме от разстояние
желанието ти да ме целуваш,
не ми е нужно твоето признание,
и моето ти сам умееш да тълкуваш.
В постелята и само двама -
ще я превърнем в светъл храм,
във който любовта ни цяла
ще свие мъничък олтар.
Вкопчени в обятията силно,
от сладката умора прелъстени,
един със друг любвеобилно
от щастие ще сме примрели.
И нека вън да има сняг,
и порои нека да се леят!
Сърцата ни в едно ще спят.
Да ни разделят, не ще посмеят.
28.01.2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мир Всички права запазени
