5.04.2008 г., 23:22 ч.

*Олтар* 

  Поезия » Любовна
908 0 7
 

Пронизва ме от разстояние

желанието ти да ме целуваш,

не ми е нужно твоето признание,

и моето ти сам умееш да тълкуваш.

В постелята и само двама -

ще я превърнем в светъл храм,

във който любовта ни цяла

ще свие мъничък олтар.

Вкопчени в обятията силно,

от сладката умора прелъстени,

един със друг любвеобилно

от щастие ще сме примрели.

И нека вън да има сняг,

и порои нека да се леят!

Сърцата ни в едно ще спят.

Да ни разделят, не ще посмеят.

 

28.01.2005

© Мир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??