Олтар

Poetry » Love

1.2K 0 7

Пронизва ме от разстояние

желанието ти да ме целуваш,

не ми е нужно твоето признание,

и моето ти сам умееш да тълкуваш.

В постелята и само двама -

ще я превърнем в светъл храм,

във който любовта ни цяла

ще свие мъничък олтар.

Вкопчени в обятията силно,

от сладката умора прелъстени,

един със друг любвеобилно

от щастие ще сме примрели.

И нека вън да има сняг,

и порои нека да се леят!

Сърцата ни в едно ще спят.

Да ни разделят, не ще посмеят.

28.01.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Paur (Симеон Дончев)

както Пинч

2008-10-22T10:49:38+03:00
пинда.св (Стоян Владов)

Симпатично!Хубави са оптимистичните ти изблици.Поздрави!

2008-04-08T00:20:05+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Харесах го!

2008-04-06T10:24:29+03:00
^l^ (Нежното Ласо)

Невероятна си:>Край!(начало!):>До живот съм ти най-вярната фенка!:>>>
Везничките трябва да се подкрепяме;>>>>

2008-04-06T10:05:04+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

не се гаси туй що не гасне...

поздрав!

2008-04-06T01:10:38+03:00