Пронизва ме от разстояние
желанието ти да ме целуваш,
не ми е нужно твоето признание,
и моето ти сам умееш да тълкуваш.
В постелята и само двама -
ще я превърнем в светъл храм,
във който любовта ни цяла
ще свие мъничък олтар.
Вкопчени в обятията силно,
от сладката умора прелъстени,
един със друг любвеобилно
от щастие ще сме примрели.
И нека вън да има сняг,
и порои нека да се леят!
Сърцата ни в едно ще спят.
Да ни разделят, не ще посмеят.
28.01.2005
© Мир All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
