26 oct 2007, 8:55

Омагьосан..

1.7K 0 4
Сякаш ме омагьоса,
оплете ме в косите си и не ме пусна,
погледна ме в очите и ме накара да мисля само за теб,
докосна ме и сякаш се парализирах,
не можех да помръдна,
не можех да избягам от този плен.
Усмихна се и... заслепи ме,
не виждах друго, освен твоето лице,
не усещах нищо, освен твоето докосване,
не чувах нищо, освен как ми шепнеш: "Обичам те",
не чувствах нищо, освен тази болезнена любов,
но не исках друго, освен това да те забравя,
да избягам от теб и да не се върна никога,
да напуснеш живота ми, който вече е безсмислен.
Не мога, не мога да избягам от теб, не и докато съм жив.
Прегърни ме по-силно, сложи глава на моето рамо и слушай...
слушай, за да чуеш как издъхвам, как намира покой душата ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чочо ИсТинкОв Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много правилно си го казал.Да-любовта наранява,но има и хубави моменти,когато не можеш да преместиш поглед и си мислиш че би прекарал вечността взирайки се в човека до теб...Може би това което е по-хубаво от мъж който пише стихове е мъж който пише любовни стиховеПоздрави от мен,продължавай да ни омагьосваш с поезия!
  • Напротив справил си се според мен със задачата си да опишеш онова което те вълнува...тя си е отишла, омагьосала те е и си е отишла ...пред теб е въпроса "защо?"...Защо става така ли??...хммм...хората са глупави, и заблудени...и страхливи най -вече, не се нараняваме от любов, а от страх...
    хубав стих най-добрия, който имаш !!
  • Защо искаш да избягаш от това, което всички търсят-любовта?
  • трудно е да забравиш някой, който обичаш толкова силно
    хубаво е, браво

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...