26 окт. 2007 г., 08:55

Омагьосан..

1.7K 0 4
Сякаш ме омагьоса,
оплете ме в косите си и не ме пусна,
погледна ме в очите и ме накара да мисля само за теб,
докосна ме и сякаш се парализирах,
не можех да помръдна,
не можех да избягам от този плен.
Усмихна се и... заслепи ме,
не виждах друго, освен твоето лице,
не усещах нищо, освен твоето докосване,
не чувах нищо, освен как ми шепнеш: "Обичам те",
не чувствах нищо, освен тази болезнена любов,
но не исках друго, освен това да те забравя,
да избягам от теб и да не се върна никога,
да напуснеш живота ми, който вече е безсмислен.
Не мога, не мога да избягам от теб, не и докато съм жив.
Прегърни ме по-силно, сложи глава на моето рамо и слушай...
слушай, за да чуеш как издъхвам, как намира покой душата ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чочо ИсТинкОв Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много правилно си го казал.Да-любовта наранява,но има и хубави моменти,когато не можеш да преместиш поглед и си мислиш че би прекарал вечността взирайки се в човека до теб...Може би това което е по-хубаво от мъж който пише стихове е мъж който пише любовни стиховеПоздрави от мен,продължавай да ни омагьосваш с поезия!
  • Напротив справил си се според мен със задачата си да опишеш онова което те вълнува...тя си е отишла, омагьосала те е и си е отишла ...пред теб е въпроса "защо?"...Защо става така ли??...хммм...хората са глупави, и заблудени...и страхливи най -вече, не се нараняваме от любов, а от страх...
    хубав стих най-добрия, който имаш !!
  • Защо искаш да избягаш от това, което всички търсят-любовта?
  • трудно е да забравиш някой, който обичаш толкова силно
    хубаво е, браво

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...