OpsInkO (Чочо ИсТинкОв) OpsInkO (Чочо ИсТинкОв)
11
Oct 26, 2007, 8:55 AM

Омагьосан..

  Poetry » Love
1.7K 0 4
Сякаш ме омагьоса,
оплете ме в косите си и не ме пусна,
погледна ме в очите и ме накара да мисля само за теб,
докосна ме и сякаш се парализирах,
не можех да помръдна,
не можех да избягам от този плен.
Усмихна се и... заслепи ме,
не виждах друго, освен твоето лице,
не усещах нищо, освен твоето докосване,
не чувах нищо, освен как ми шепнеш: "Обичам те",
не чувствах нищо, освен тази болезнена любов,
но не исках друго, освен това да те забравя,
да избягам от теб и да не се върна никога,
да напуснеш живота ми, който вече е безсмислен.
Не мога, не мога да избягам от теб, не и докато съм жив.
Прегърни ме по-силно, сложи глава на моето рамо и слушай...
слушай, за да чуеш как издъхвам, как намира покой душата ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чочо ИсТинкОв All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Слънчева (Различна)
    Слънчева (Различна)
    Много правилно си го казал.Да-любовта наранява,но има и хубави моменти,когато не можеш да преместиш поглед и си мислиш че би прекарал вечността взирайки се в човека до теб...Може би това което е по-хубаво от мъж който пише стихове е мъж който пише любовни стиховеПоздрави от мен,продължавай да ни омагьосваш с поезия!
  • jivot (Зоя)
    jivot (Зоя)
    Напротив справил си се според мен със задачата си да опишеш онова което те вълнува...тя си е отишла, омагьосала те е и си е отишла ...пред теб е въпроса "защо?"...Защо става така ли??...хммм...хората са глупави, и заблудени...и страхливи най -вече, не се нараняваме от любов, а от страх...
    хубав стих най-добрия, който имаш !!
  • aHuTyYy (Анита Райкова)
    aHuTyYy (Анита Райкова)
    Защо искаш да избягаш от това, което всички търсят-любовта?
  • ^LostInTheDark^ (Ива)
    ^LostInTheDark^ (Ива)
    трудно е да забравиш някой, който обичаш толкова силно
    хубаво е, браво

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0