9 nov 2017, 12:04

Омагьосан кръг

  Poesía » Otra
1.1K 8 10

 

Всяко ”сбогом” прелива от чувства!
Няма край този кръг омагьосан...
Хайде, тръгвай си, пак ще те пусна!
Любовта ни виси на косъм.

 

Хващай първото нощно такси,
целуни непознато момиче...
Излъжи ме умело, че си
към сърцето ми безразличен.

 

Ще потъна отново в мъгла,
ще прелистя два-три сезона...
Тъжни стихове, студ, празнота...
Стар сценарий... Добре го помня.

 

И така – до след месец, година...
Няма край този кръг омагьосан!
Всяко ”сбогом” от чувства прелива...
Доста здрав е проклетият косъм!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесвам кратките ти и някак по мъжки стихове Павлина, някак много ми импонират на собствените ми разбирания за живота. Благодаря и Поздрави!
  • Ужас... изтрих коментара на Anabel7... даже не разбрах как стана Хич не ме слуша този телефон!
  • Ама да свършват вече тия зиг-заги, че свят ми се зави...
    Прегръщам те, Водичке!
  • Зиг-загите в любовта...
    Малки драми и терзания – повод за хубави стихове.
  • Благодаря Ви!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...