9.11.2017 г., 12:04

Омагьосан кръг

1.1K 8 10

 

Всяко ”сбогом” прелива от чувства!
Няма край този кръг омагьосан...
Хайде, тръгвай си, пак ще те пусна!
Любовта ни виси на косъм.

 

Хващай първото нощно такси,
целуни непознато момиче...
Излъжи ме умело, че си
към сърцето ми безразличен.

 

Ще потъна отново в мъгла,
ще прелистя два-три сезона...
Тъжни стихове, студ, празнота...
Стар сценарий... Добре го помня.

 

И така – до след месец, година...
Няма край този кръг омагьосан!
Всяко ”сбогом” от чувства прелива...
Доста здрав е проклетият косъм!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам кратките ти и някак по мъжки стихове Павлина, някак много ми импонират на собствените ми разбирания за живота. Благодаря и Поздрави!
  • Ужас... изтрих коментара на Anabel7... даже не разбрах как стана Хич не ме слуша този телефон!
  • Ама да свършват вече тия зиг-заги, че свят ми се зави...
    Прегръщам те, Водичке!
  • Зиг-загите в любовта...
    Малки драми и терзания – повод за хубави стихове.
  • Благодаря Ви!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...