Всяко ”сбогом” прелива от чувства!
Няма край този кръг омагьосан...
Хайде, тръгвай си, пак ще те пусна!
Любовта ни виси на косъм.
Хващай първото нощно такси,
целуни непознато момиче...
Излъжи ме умело, че си
към сърцето ми безразличен.
Ще потъна отново в мъгла,
ще прелистя два-три сезона...
Тъжни стихове, студ, празнота...
Стар сценарий... Добре го помня.
И така – до след месец, година...
Няма край този кръг омагьосан!
Всяко ”сбогом” от чувства прелива...
Доста здрав е проклетият косъм!
© Павлина Соколова Всички права запазени