Nov 9, 2017, 12:04 PM

Омагьосан кръг

  Poetry » Other
1.1K 8 10

 

Всяко ”сбогом” прелива от чувства!
Няма край този кръг омагьосан...
Хайде, тръгвай си, пак ще те пусна!
Любовта ни виси на косъм.

 

Хващай първото нощно такси,
целуни непознато момиче...
Излъжи ме умело, че си
към сърцето ми безразличен.

 

Ще потъна отново в мъгла,
ще прелистя два-три сезона...
Тъжни стихове, студ, празнота...
Стар сценарий... Добре го помня.

 

И така – до след месец, година...
Няма край този кръг омагьосан!
Всяко ”сбогом” от чувства прелива...
Доста здрав е проклетият косъм!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесвам кратките ти и някак по мъжки стихове Павлина, някак много ми импонират на собствените ми разбирания за живота. Благодаря и Поздрави!
  • Ужас... изтрих коментара на Anabel7... даже не разбрах как стана Хич не ме слуша този телефон!
  • Ама да свършват вече тия зиг-заги, че свят ми се зави...
    Прегръщам те, Водичке!
  • Зиг-загите в любовта...
    Малки драми и терзания – повод за хубави стихове.
  • Благодаря Ви!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...