9 нояб. 2017 г., 12:04

Омагьосан кръг

1.1K 8 10

 

Всяко ”сбогом” прелива от чувства!
Няма край този кръг омагьосан...
Хайде, тръгвай си, пак ще те пусна!
Любовта ни виси на косъм.

 

Хващай първото нощно такси,
целуни непознато момиче...
Излъжи ме умело, че си
към сърцето ми безразличен.

 

Ще потъна отново в мъгла,
ще прелистя два-три сезона...
Тъжни стихове, студ, празнота...
Стар сценарий... Добре го помня.

 

И така – до след месец, година...
Няма край този кръг омагьосан!
Всяко ”сбогом” от чувства прелива...
Доста здрав е проклетият косъм!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам кратките ти и някак по мъжки стихове Павлина, някак много ми импонират на собствените ми разбирания за живота. Благодаря и Поздрави!
  • Ужас... изтрих коментара на Anabel7... даже не разбрах как стана Хич не ме слуша този телефон!
  • Ама да свършват вече тия зиг-заги, че свят ми се зави...
    Прегръщам те, Водичке!
  • Зиг-загите в любовта...
    Малки драми и терзания – повод за хубави стихове.
  • Благодаря Ви!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...