12 may 2005, 17:28

Омагьосана

  Poesía
1.2K 0 0
Луна красива, звезди сияйни,
а аз стоя сама в нощта -
мечтая за целувките ти омайни,
пътувам към наш'та вълшебна долина.

Там намира се страна прекрасна -
с цветя, водопади, облачета бели...
Аз бродя омагьосана в гората зелена
и търся само теб, любими.

Аз знам - очакваш ме с надежда,
любовта обладала е и твоята душа.
Но обещавам ти - няма да живееш в самота,
защото завъртял си и моята глава.

Нека се откъснем за миг от реалността,
да забравим сивотата на деня
и да се отдадем изцяло на страстта,
бушуваща в нашите горещи сърца.

24 септември 2000 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...