May 12, 2005, 5:28 PM

Омагьосана

  Poetry
1.2K 0 0
Луна красива, звезди сияйни,
а аз стоя сама в нощта -
мечтая за целувките ти омайни,
пътувам към наш'та вълшебна долина.

Там намира се страна прекрасна -
с цветя, водопади, облачета бели...
Аз бродя омагьосана в гората зелена
и търся само теб, любими.

Аз знам - очакваш ме с надежда,
любовта обладала е и твоята душа.
Но обещавам ти - няма да живееш в самота,
защото завъртял си и моята глава.

Нека се откъснем за миг от реалността,
да забравим сивотата на деня
и да се отдадем изцяло на страстта,
бушуваща в нашите горещи сърца.

24 септември 2000 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...