6 dic 2006, 9:33

Омайна топлина

  Poesía
1.1K 0 3

Омайна топлина

 

Седя на брега на морето,
потънала в тишина и самота.
Взирам се в неясни очертания
и търся светлина и топлина.

Лъчите слънчеви ме заслепяват,
кое фантазия е, а кое реалността.
В душата тихо се промъква
една омайна топлина.

Незнайно от къде се взела
погалва мойте сетива,
вълшебна музика се носи
със ритъма на любовта.

Любими думи в мене трепкат,
нима възможно е това?
Щастлива искам да политна
и да споделям радостта. 


Благодаря ти Романтик!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...