Dec 6, 2006, 9:33 AM

Омайна топлина

  Poetry
1.1K 0 3

Омайна топлина

 

Седя на брега на морето,
потънала в тишина и самота.
Взирам се в неясни очертания
и търся светлина и топлина.

Лъчите слънчеви ме заслепяват,
кое фантазия е, а кое реалността.
В душата тихо се промъква
една омайна топлина.

Незнайно от къде се взела
погалва мойте сетива,
вълшебна музика се носи
със ритъма на любовта.

Любими думи в мене трепкат,
нима възможно е това?
Щастлива искам да политна
и да споделям радостта. 


Благодаря ти Романтик!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...