6.12.2006 г., 9:33

Омайна топлина

1.1K 0 3

Омайна топлина

 

Седя на брега на морето,
потънала в тишина и самота.
Взирам се в неясни очертания
и търся светлина и топлина.

Лъчите слънчеви ме заслепяват,
кое фантазия е, а кое реалността.
В душата тихо се промъква
една омайна топлина.

Незнайно от къде се взела
погалва мойте сетива,
вълшебна музика се носи
със ритъма на любовта.

Любими думи в мене трепкат,
нима възможно е това?
Щастлива искам да политна
и да споделям радостта. 


Благодаря ти Романтик!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...