Омайна топлина
Седя на брега на морето,
потънала в тишина и самота.
Взирам се в неясни очертания
и търся светлина и топлина.
Лъчите слънчеви ме заслепяват,
кое фантазия е, а кое реалността.
В душата тихо се промъква
една омайна топлина.
Незнайно от къде се взела
погалва мойте сетива,
вълшебна музика се носи
със ритъма на любовта.
Любими думи в мене трепкат,
нима възможно е това?
Щастлива искам да политна
и да споделям радостта.
Благодаря ти Романтик!
© Радостина Колева Всички права запазени